Умеем ли да критикуваме детето

Колкото и да обичаме децата си, се налага да ги поощряваме, но и да наказваме, и да ги критикуваме.
Критиката, естествено е негативна, но заедно с другите възпитателни похвати трябва да дава добър ефект и ново познание.
Тя може да подейства като стимул, но може да смаже детето и да убие всякакво желание у него да върви в правилната посока. Зависи от нас.
Тя ще е конструктивна ако:

- помага на детето да получи нов опит и знания,

- помага за самоанализа,

- помага да стигне до правилно решение,

- допринася за по-голяма гъвкавост и адекватност на поведението.

За да има полза от нея обаче, тя трябва да е конструктивна. Иначе ще доведе до отчуждение и ще го нарани.

Как да го критикуваме, без да го обидим

Има няколко правила, които е добре да спазваме, когато критикуваме детето.

1. Да критикуваме само със спокоен тон

Критиката не бива да се превръща в наказание. Нейната цел е да коригира поведението на детето. Крясъците и виковете разтоварват вашето напрежение, но предизвикват у детето защитна реакция: сълзи, обида дори гняв. Затова критикувайте с възможно най-спокоен тон, като внимателно подбирате думите си.
Агресивната критика не мотивира детето, а го прави психически неустойчиво и слабо.

2. Без да го обиждате

Критиката трябва да е доброжелателна. Повишаването на тона и грубите думи не са подходящи. Това е наказание, а не критика. Обидите унижават детето. То се озлобява, обижда, мрази ви. Постоянното използване на подобен метод понижава самочувствието и създава комплекси. Нараненото дете не е способно правилно да възприема думите ви, то усеща само вашия гняв и недоволство. Подобна критика няма възпитателен ефект.

3. Критикувайте постъпката, не детето

Детето винаги е добро и обичано, но неговите постъпки може да не са правилни и да са лоши. Недопустимо е да му казвате: „Ти да не си сляп?“ или „С две леви ръце ли дължиш?“

Критиката трябва да мотивира, не да обезсърчава. Затова е важно не само да изтъквате грешките, а да обяснявате последствията от дадено поведение.
По-важно е умението да се поправи грешката, не да не се допуска. Няма идеални хора.

Баща и син разговарят. Снимка: Guliver / iStoock

4. Не го критикувайте в присъствие на други хора

Критиката сама по себе си нанася травма, а в присъствие на други хора се приема още по-болезнено от детето. За него не е така страшно, че е направило нещо лошо, колкото че се е разчуло. Забележката, която е направена тактично и деликатно, поражда желание да се поправи. Критикуването му пред околните го унижава.

5. Предложете алтернатива

Като критикувате, трябва да кажете и да покажете какво точно очаквате то да направи. Това е родителската мъдрост. Доброжелателно и без излишни нравоучения, да измислите заедно вариант и ефективно решение на проблема.

6. Не се връщайте към минали грешки

Не е добра идея да задълбочавате чувството на вина у детето като безкрайно му припомняте грешки, които то е допуснало в миналото. Това го обижда и потиска самочувствието му.
На никой не му е приятно да слуша за собствените си грешки и недостатъци. Затова и детето ще побърза да прекрати този разговор и ще се затвори в себе си. Постъпката трябва да се обсъди веднъж – после темата се затваря.

7. На една критика – 7 похвали

С критиките не бива да се прекалява. Добре е много по-често да хвалим детето, отколкото да го критикуваме.
Според психолозите на 1 критика трябва да има 7 похвали. Само така детето ще повярва в собствените си сили и ще намери възможност да поправи грешките си.
Критиката безспорно е нужна, но тя винаги поражда желание у човек да се оправдава. И това е естествено. Всяко обвинение се нуждае от защита. Отбраната е обратната страна на критиката. В това е опасността. Докато всяка похвала е приятна и предразполага към бъдещ диалог.

Затова, критикувайте с мярка. Важно е детето да приеме посланието какво се иска от него. Намерете подходящия тон, подберете точните думи, дайте предложения ...
И най-важното. Винаги изтъквайте колко много го обичате.

Светлана Садовникова